Беше студен, спокоен човек. Не го интересуваха пари, нито чест и достойнство. Като цяло не беше ценител на нищо. Той просто живееше. Имаше руски корени, но по едни или други обстоятелства се озова във Африка. Спомените за семейство винаги му бяха били чужди. Майка му бе проста проститутка от Америка. Казваха, че била рускиня, но дали беше вярно така и не бе проверил, а и не го интересуваше. Баща му, от друга страна имаше сведения, че е бил богат войник, който бързо умрял скоро след раждането на Владимир. Това, което помнеше беше че още от малък бе взет от майка си и подхвърлян от собственик на собственик. Обикновено господарите му го ползваха за лична прислуга, но имаше и редките случаи, в които бе третиран с доза човешко внимание и отношение. В последствие се оказа чирак на опитен убиец, с който станаха близки приятели. Преди да се усети бе усвоил боравенето с всяко едно оръжие познато на човечеството. Едва на 16 и вече изпълняваше поръчки сам. Живота го бе направил непукист. Никаква топлина към хората. По-силния оцелява - това беше философията му.
По стечение на обстоятелствата се озова в Африка. Имаха поръчка да откраднат определено количество диаманти от самия дворец на фараона. Нищо работа. Египет не изглеждаше като укрепено място, нито като че някой щеше да забележи липсата на шепа диаманти. Нахлуха с най-добрия му приятел в покоите на дъщерята на фараона. Беше станал изключително самоуверен и арогантен затова реши да си направи шега. Знаеше за силната вяра на тази фракция във всякакви духове и свръхестествени простотии. Затова се зави с един бял чаршаф и реши да уплаши младата наследница. Младото момиче бе далеч по-запознато с естеството на духовете и щом отвори сънени очи дори не се поколеба да извика стражата знаейки че в стаята ѝ има натрапник. Беше заловен и оставен в ръцете на тогавашния Фараон - Лайла Емем. Дъщерята настояваше за смъртта на нападателя си, но фараонът реши друго. Опитна мишка за развиващото се отровителство на континента. Несъмнено по-полезна функция, която щеше да доведе до смърт така или иначе. По ирония на съдбата един от най-активните отварители се оказа именно наследницата, която нарочно го пазеше жив, за да може да го мъчи за по-дълго. Най-голямага ѝ грешка. Той отдавна бе приел евентуалната смърт за своя съдба и не си даваше зор да се моли или бори. Това я ядосваше, а пък неините реакции го забавляваха. Неусетно двамата се привързаха един към друг. Родителите ѝ забелязаха всичко това и не след дълго двамата се оказаха венчани без дори да осъзнават. Всеки привидно се дърпаше, но и двамата вътрешно бяха щастливи за развоя.
До днешни дни. Имаха две деца и управляваха рамо до рамо цял континент. Чувствата им бяха по-силни от всякога макар и да не го показваха често.
Пази ревностно цялото си семейство и би умрял за тях. Спокоен, студен, но все още арогантен и страшно инатлив.

приятели

- Не e изключително контактен. Освен като Малик на Африка е познат и като лидер на Пясъчните скитници. Ако въобще може да се каже, че има някакви приятели то хората от тази група биха могли да се пишат за такива.
-Приятелят от миналото, с който са обирали и изпълнявали заръки. След като  Владимир бива хванат губят всякаква връзка.

Семейство, връзки

- Нала Емем - съпруга;
-Лерато Емем - дъщеря;
-Дакарий Емем - син;

Друго

хетеросексуален | овен | *malik - king

Обичаше родителите си, народа си и брат си с цялото си сърце, но се чувстваше самотна. Въпреки това гореше от нетърпение да стане следващия фараон. Искаше да прави най-доброто за хората. За разлика от майка си, тя гореше от любопитство да разбере какво има отвъд. Привидната ѝ смиреност и наивност не бяха чак до там истина. Беше разумна и отговорна. Често това я спираше да следва вътрешното си чувство. Всички страшни неща, които бе чувала за света извън континента слагаха преграда пред нея и възможностите ѝ. Ако се случеше чуждоземец да пристигне в Африка по политически причини, майка ѝ и баща ѝ провеждаха този вид аудиенция в някоя от пирамидите. През целия си съзнателен живот не бе виждала никой чужденец освен мъртвите им тела след екзекуция. Фараонът държеше всички извън Африка да си останат извън Африка. Но за сметка на това, младата амира, имаше книги. Писания за света преди това. Преди войната. Преди фракциите. И за света сега. Любопитството ѝ растеше все повече. Колкото повече нарастваше то, толкова повече ѝ се искаше да избяга на някъде. Само за ден. Да види какво е. И толкова повече не биваше да го прави защото беше в разрез с бъдещата ѝ отговорност. Фракцията преди всичко... засега...

Приятели

- Познава абсолютно всеки в двореца. Всеки един мираж, всяка една прислуга, всеки един войник. С всички е в добри отношения и в някаква форма на приятелство.
- Тахир Агу - най-добър приятел

Семейство, връзки

- Нала Емем - майка;
-Владимир Александрович - баща;
-Дакарий Емем - близнак;

Друго

хетеросексуална | телец| amyra - princess Lerato - beloved woman ; Emem - person of peace

Дакарий беше вторият наследник и като такъв нямаше как да предявява претенции за фараонското място, освен ако сестра му не загинеше. Това не значеше, че му липсваше внимание. Слугите го боготворяха сякаш седеше на престола. Всеки един в Египет бе готов да заложи главата си на доброто име на наследника. За жалост, онова внимание към което се бе стремил винаги бе това на родителите си. Майка му, като фараон на цяла Африка никога не бе отделяла достатъчно внимание на децата си, въпреки че ги обичаше безрезервно. Единствения разговор, който беше готова да води бе ако изисква нещо от тях, а сестра му отново печелеше това внимание заради онези десет минути преднина при раждането си. Баща им отново не бе насочен толкова към тях. Не харесваше ролята си на родител, не защото имаше нещо против децата, а защото не знаеше как да бъде баща. Изразяването на чувства не беше сред силните му страни.
И поради всички тези причини единственият близък, който имаше бе сестра си. Като близнаци се вярваше че споделят някаква специална връзка, но не беше така. Децата се раздалечаваха с всяка изминала година. Колкото по-близко идваше денят за отстъпване на власт, толкова по-бързо гнева му растеше. Не искаше да става фараон, искаше да отмъсти.
Имаше един единствен приятел още от детство. Той бе онази близост, от която винаги бе имал нужда. Децата бяха неразделни, а след като пораснаха заедно се замесиха в бъркотията - робският пазар. Вторият наследник, заедно с най-добрия си приятел, отвличаха хора и скришно ги натоварваха на кораби за Америка. Двамата бяха повече от гениални и за изминалите три години, в които се занимаваха с това бяха успели да прикрият всяка една своя следа. И до ден днешен намирането на най-голямата опасност на Африка - както ги наричаше самият фараон, беше пълна мистерия и мисия номер едно. 
Щеше да отмъсти на майка си за пренебрежението. Щеше да разруши цялата работа над която тя някога бе работила. Африка щеше да бъде обречена на погром.

Приятели

- Кейон - израснали са заедно. Това е единствения човек, който напълно го разбира и винаги е до него.
- Тихер Агу - добър приятел

Семейство, връзки

 - Нала Емем - майка
- Владимир Александрович - баща
- Лерато Емем - близначка
Има голяма слабост към жените и мъжете. Харесва компанията им, особено в леглото си, но ги третира с уважение и нежност. Досега никой не е бил специален за него.

Друго

бисексуален | скорпион | amyr - prince Dakarai - exult ; Emem - person of peace

Роден в семейство на честни и почтенни хора. Майка му работеше в двореца като слугиня. Баща му от друга страна беше пясъчен скитник. Подобно на всеки един изискваше сериозност и строгост, а онова, коeто очакваше от синвоете си беше да са рамо до рамо с него след време. Тахир беше далеч от тази мисъл. За него нямаше нищо по-красиво от живота в двореца. От всички онези Миражи, които бяха така добри във всички изкуства. Танцуваха с грация. Рисуваха с лекота. Пееха. Умееха да изкушават, да те накарат да се усмихнеш. В това виждаше смисъл и това би искал да преследва. Често ходеше с майка си в двореца. Тя работеше, а той прекарваше време с двамата наследника. Фараонът се отнасяше достатъчно добре с всички, третираше ги наравно затова никъде нямаше забрана, кой с кого може да говори и да дружи. Трите деца бяха си станали доста близки за кратко време, а като такива Тахир често беше пред очите на фараонското семейство. Нала отдавна бе забелязала таланта му, но така и не го правеше Мираж, което дразнеше малкото момче. За сметка на това, го оставяше достатъчно дълго време в компанията на други миражи и малко по малко, детето започна да учи всякакви видове изкуства.
Дойде и дългоочаквания ден. Нала Емем присъедини момчето към групата си от избрани таланти. Не просто го избра, а го направи и втори лидер. Целта на момчето беше да седи далеч от каквото и да било насили, на сигурно, а не като баща си да обикаля пустините в търсене на нещо. Разбира се, след тези действия баща му бе изключително разочарован от момчето си, но и започна тихо да складира яда си срещу фараона. Момче да бъде мираж. Та това беше изключително глупаво. Семейството бе гледано на криво. Майка му и брат му го подкрепяха, но това не значеше нищо щом главата на семейството бе недоволен.
Поне се радваше, че има онова, за което бе мечтал от малък - спокойствие, сигурност, никакво насилие... дали?
Още първия си ден на новия пост и разбра, че нещата далеч не бяха такива каквито всички ги знаеха. Кой да предположи, че Миржите не бяха дотам кротки, красиви същества свирещи умело на всякакви инструменти. Започна усилина тренировка. Трябваше да бъде научен на толкова много неща. Отровителство, ръкопашен бой, шпионаж. За един ден успя да разбере, че истинските опасности явно дебнеха в двореца. Пустияната му изглеждаше далеч по-безопасна. Поне баща му би се гордял... да, но нямаха право да казват за това какво всъщност са. Затова възрастния мъж продължаваше да вярва, че сина му пее песни по цял ден, само за да задоволява прищевките на фараонското семейство.

Приятели

- Близък с Нала Емем  
- Дакарий и Лерато - най-добрия приятели

Семейство, връзки

-Брат, с който са изключително близки - пустинен скитник;
-Майка, която държи много на синовете си;
 -Баща - пустинен скитник; постоянно повтаря, че е разочарован от сина си, че е някакъв си Мираж;

Друго

бисексуален | водолей | Tahir - pure; Agu - tiger

Живееше в Египет откакто се помнеше. Майка ѝ беше отвлечена за пазара за роби когато Макена беше на три. Нямаше ясни спомени за нея, но пък на лице беше баща ѝ, който винаги ѝ разказваше колко красива и грижовна жена е била майка ѝ. Имаше ефект, чувстваше се като плод на прекрасната любов на двама влюбени. Какво по-хубаво от това?
Отмъщение.
Нещото, за което мечтаеше още от малка. Обвиняваше фараона за случилото се и живееше с мисията да отнеме живота му. Следваха упорити тренировки без почивки и когато дойде деня, в който трябваше да приведе в действие плана си се чувстваше повече от готова. Нала Емем бе тепърва сгодена и младото момиче вярваше, че мишената ѝ беше лесна, но защитата на фараонското семейство бе едно от най-сигурните неща на континента. Кена бе заловена и заключена в килия чакайки своята присъда. Разбира се, последствията бяха жестоки, като всяко наказание на територията на континента, но нямаше и един човек против. Наказанието бе съобщено като педесет камшика на голо и два дни лишаване от храна и вода. След изтичането на дните се предполагаше, че ще бъде екзекотирана. Волята на фараона беше друга. Момичето бе изправено пред сложно изпитание без да подозира. И щом го премина се присъедини към фараонската протекция като  Мираж. Първоначално не разбираше как нещата са се случили така. С времето отношенията между Нала и Кена започнаха да се затоплят. Фолами започваше да схваща нещата и, че самия фараон е безпомощена срещу робството . Двете стават близки приятелки много бързо и сега могат да поверят живота си на другата без да се замислят.

Приятели

-Нала Емем - най-добра приятелка; между тях двете няма титли, няма правила;

Семейство, връзки

- останал е единствено баща ѝ

Друго

бисексуална | близнаци | Makena - delighted; Folami - one who demands respect;