First dimension ➵ E A R T H 2033

Арктическата нация или Нацията Кроул, както е позната сред нейните членове, е общото название на всички онези, които в момента оцеляват на Антарктида. В продължение на няколко десетилетия от леден ад тя е превърната в безопасна среда, която мнозина наричат свой дом. За разлика от другите оцелели фракции населяващи континенти тази е съставена изцяло от бежанци и емигранти, така че населението й е цветно и наситено с разнообразие.

На повърхността няма много освен няколко ферми за кислород и пречиствателни станции - всичко важно е скрито под леда и арктическата нация живее в един огромен бункер, който наричат просто Столицата или Убежището. Части от него са потопени във вода и само шепа избраници са наясно колко квадратни метра е целият комплекс. Той разполага с удобства и достатъчно, за да поддържа електричеството и изхранването на стотици хиляди души всеки ден. Арктическата нация са и най-технологично развитата фракция, защото много от нейните обитатели са инженери и учени, които ежедневно работят в името на прогреса и развитието на техният народ.

Арктическата нация се управлява еднолично и името на сегашният управник е Вирджиния Кроул. Тя е наследница на първият Кроул стъпил на леда, който е и основател на колонията им като цяло. Тази противоречива личност е собственият й баща, който е починал преди около пет години. От тогава до сега Вирджиния оглавява нацията, което никога не е било нейната мечтана професия, макар че е неоспоримо, че е родена за поста.  Тя разполага  и управлява с помощта на екип от съветници, които заемат важни позиции в обществото им. Прогресът и оцеляването на нацията се третират за най-важни, а отношенията с другите фракции са обтегнати и без реални действащи съюзи.


   * расите и националностите са по избор на потребителите - Арктическата Нация е съставена от емигранти потърсили убежище от различни точки на света.


* всеки жител има някаква професия, която практикува. Посоките на кариерно развитие са две - военна (разделена на военни и охранители) и научна такава.


* учените могат да бъдат всякакви - от обикновени биолози или физици до маниакални зли гении опитващи се да възкресят някого от гроба. Всеки един е задължен с работата и проучванията си да помага за развитието на фракцията.


* военните представляват елитна частна войска обучена да не оставя нищо след себе си. Те са впечатляваща сила и отговарят директно пред управляващият фракцията.


* охранителите не са обикновени пазачи - те действат като полиция и са опасни почти колкото и военните.

* тази фракция съществува от 20 години - с други думи всеки под тази възраст е роден в бункерите, а останалите са дошли от някъде другаде.

* Съветниците на Вирджиния може да откриете като готови герои тук;, а всички по-важни роли (професии и позиции, които героят ви може да бъде) [тук] 

Жестока със суровите си условия и измъчващата жажда, народът на Африка винаги трябваше да наваксва. Ниски стандарти на живот, глад, болести. Другите грабеха от пясъчния континент когато народа имаше само себе си.
Началото на смъртта. Така го наричаха местните. Прекрасното начало за континента да създаде свои правила и да съгради утопията, която бе така необходима. Емем бе новата фамилия. Фамилия на феникси възраждащи се от прахта. Нова столица издигаща се в Египет с истинско бижу - дворец направен от мрамор и диаманти. Владетелите живееха в разкош. Баните на Клеопатра от мялко отново бяха реалност. Спокойствие стелещо се и отвъд стените на двореца. Шейсет години по-късно. Народът живееше по-обединен въпреки несгодите. Всички получаваха по равно. Във всеки дом имаше богатства достойни за някогашните крале и кралици. Нямаше бедни, нито богати. Хората работеха не за възнаграждение, а за общото си благо. Желязни, дори прекалено жестоки, закони, от които не можеш да избягаш дори да си самия фараон.
По улиците на Египет се разхождаха свободно диви котки, слонове и всякакви живи твари.
* Африка забранява строго робството. На континента вече не съществува, но от известно време млади жени, бебета и мъже изчезват. Биват продавани в Америка. Извършителите все още се търсят, но си остава мистерия.
* Силно вярващи хора. Редовно се правят ритуали за омилостивяването на духовете.
* Повечето са облечени основно в бижута. Диамантени, тежки огърлици прикриват гърдите на жените. Къси, отрупани със скъпонности поли. Мъжете обикновено са или само по панталони и груби метални окръшения по горната част на тялото или с препаски и брони.
* Властта се предава по кръв. Първородното дете застава на чело, като няма значение какъв е полът му. Основната властваща фигура е фараона, но се появяват нови титли за главното семейство. Малика - женската властваща фигура (в днешни дни това е самият фараон, като това ѝ дава малко повече власт от мъжа до нея). Малик - мъжката властваща фигура. Амир - мъжките наследници. Амира - женските наследници.
* миражи това са малка група от хора, които са специално избрани от самиа фараон. Биват посветени в различни изкуства - музика, рисуване, танци, ритуали и т.н. Онова, което никой не знае, освен фараонът и самите миражи, е че биват обучавани и като отровители и стражи на фараонското семейство. Буквално се превръщат в елитна група от пазачи.
*  пясъчни скитници Египет е славен град и може би единствен оцелял в цяла Африка. Хора от целия континент са се пренесли да живеят на територията му, защото предлага оптимални условия за живот, справедливост, че дори и забавления. Други градове извън Египет се броят на пръсти, но отново са под негова власт и грижа. Пясъчните скитници са специално обучени хора, които навлизат във вътрешността на континента, с главна цел да търсят още хора нуждаещи се от помощ. Отговатя и за метерологични прогнози, предвиждането на пясъчни бури, изготвят информация за цялостното положение на континента и промените които са настъпили.
* Един от основните заплахи проблеми на Египет са пясъчните бури, които спрямо цялостните промени в света след Хирошима са станали още по-страшни. Понякога продължават със седмици. Станали са още по-непредвидими и бурни. Града има специално издигнати стени, които намаляват ефекта на бурите и осигуряват някаква поносимост на живот вътре дори когато навън се е развихрила буря.
* фараонът на Африка ясно е заявил неприязъма си към живота извън континента и държи нещата да са ясни. В случай, че има посетители за чисто политически цели, срещите се провеждат в някоя от пирамидите. Строго забранено е навлизането в града от чужди хора, малцина въобще знаят как изглежда. Никой не е виждал наследниците на Африка и повечето нямат представа за живота течащ на самия континент. Познати лица са само маликът и маликата, които представляват цялата фракция.
* тази фракция се е зародила преди около 60 години.

Война. Една толкова кратка дума, която символизира нещо, което промени света до неузнаваемост. Старите разделения изчезнаха. Появиха се нови, с граници вкопани в земята дори по-дълбоко от Марианската падина. Когато световните градове изгаряха, егоизма на хората се прояви в най-силната си степен от сътворението насам. Аз-ът. Оцеляването на единиците бе по-важно за тях от всичко друго. Те се мъчеха да ходят изправени настъпвайки книги, природа, хора. За някой единицата семейство вече не съществуваше. Роднина беше прокажена дума. Те вярваха, че разделението бе тяхното спасение. Но не и тук. Сред всички тези противоречия остана една частица спокойствие. Мнозина избягали от Най-голямата Световна война за всички времена и се отправили към изгрева. Хората на Изтока винаги бяха различни. Културата. Порядките. Начина на живот. Всичко беше спокойствие. Всичко символизираха единство. Много земи. Много хора. Един начин на мислене. Отчаяните хора разпадащия се свят, все още вярващи в общото благо и единството, потърсиха последователите на Далай Лама, на Даоизма, потърсиха убежище сред водите на Тихия океан. Скоро потърсиха новия си водач Калани Ка’ана’ана. В очите му те виждаха своя спасител. Гласа му беше плътен и дрезгав, но благ. Хората му вярваха, слушаха го и оцеляха. За жалост плодородните земи на любимите му Хавай можеха скоро да бъдат погубени. Той намери своя дом по на юг сред островите. Порт Моресби, столицата на Папуа Нова Гвинея. С годините започнаха да се наричат Обществото на Обединените Острови. Всички очакваха, че след като територията им е разпокъсана на хиляди малки островчета, то Обединението би било невъзможно. Но ето че те отново грешаха. Водата ги обединяваше. Водата им даваше живот. Водата бе като кръвоносната система на това ново общество с корени по-стари от света. Водата бе връзката между тях. Водата ги изхранваше. Водата им помагаше да се чувстват едно цяло. Независимо, че континента Австралия бе най-голямото им територия притежание, всички те предпочетоха да отидат да живеят по малките острови разпръснати из водите на Тихия океан. Девствените гори и плажове от миналото сега помагаха на жителите в тази част на света да оцеляват. Те загърбиха всичко ново и модерно и се върнаха към корените си. Отново ловяха риба с малки канута и мрежи сред рифовете. Отново беряха кокосови орехи. Отново правеха домовете си от палмови листа и бамбукови пръти. Продължаваха да се закичват с гердани от цветя или шарени мидички и рапанчета. Дрехите им отново станаха по-оскъдни . Нищо префърцунено, само това което ти е нужно. Връщаха се историите за боговете на слънцето, на морето и земята, на плодородието и вятъра. Но цялата тази тишина и спокойствие не означаваше, че те са неграмотни или беззащитни. Великите мислители от Китай и Япония бяха сред тях с древните писания на народите си. Войните от Нова Зеландия и Тайланд бяха сред тях. Това беше място на култура, история и спомени. Може света около тях да се разпадаше и забравяше, но не и те. Те бяха решили да спасят колкото се може повече съкровища на древната история. Тяхното богатство. Книгите, артефактите събрани от почти цял свят. Нещото, за което бяха готови да дадат живота си. Бяха го правили преди, щяха да го направят и сега. Калани е на чело на Обществото до средата на 98 години. На 70тия си рожден ден той обявява, че оставя двадесет и осем годишния си внук Акуму да го наследи, защото сина му Лоно е на чело на войската. Преди десет години Акуму обявява дъщеря си за наследница, защото синът му Икаиа е известен хирург. АуЛИ'Ии бе отраснала с думите на дядо си и баща си. Тя бе живото наследство на рода Ка’ана’ана. Тъмнокоса хубавица, която умело се грижа за хората си.


* Всякакви раси и "бивши" националности са позволени - Обществото на Обединените Острови [The U.I.S. => The United Islands Society] е съставено от емигранти потърсили убежище от различни точки на света.

* Настоящ лидер на The U.I.S. => Auli’i Makani Kaʻanāʻan, наричана я Kalani "The high chief" в чест на прадядо ѝ. Лидерът изпълнява функциите на всеки Племенен Вожд, че и малко повече.

* Център на териториите на Обществото на Обединените Острови е Порт Моресби,  столицата на Папуа Нова Гвинея.
* Всеки жител има някаква професия, която практикува. За Обществото най-важни са изхранването на населението, неговата защита и опазване на световната история. Затова най-проспериращите професии са военни, лекари, рибари, земеделци, учители, историци, археолози, но се срещат и други професии спомен за миналото.

* обикновеното население не използва много нови технологии. Но за да се пазят от останалите са принудени да я развиват в медицината и армията.

* В Обществото на Обединените Острови са забранени паричните средства. Всеки се грижи за околните и помага за общото благо. Тук цари пълна Нирвана.

* Това е една от най-старите фракции започнала да се сформира още по вереме на II Световна Война от коренния жител на Хавай Калани Ка’ана’ана.

* Най-близкото обкръжение на АуЛИ'Ии може да откриете като готови герои тук

 Пабло Ескобар. El patròn. Кой не е чувал за него? Случи се така, че в онзи тъмен момент за човешката раса, обитателите на Южна Америка видяха именно в него достоен лидер, приятелско лице с добри намерения, но веднъж качил се на власт наркоимперията му се разпространи с неземна скорост и континента разцъфтя. Перу и Боливия бързо се превърнаха в джунгла от Кока, а в Колумбия, Венецуела и Бразилия индустрията и продукцията на кокаин взимаха най-много поощрения от правителството. Но само защото империята им се изгради върху кокаина, съвсем не се залъгвайте - останалите наркотични вещества  НЕ СА толерирани. За сметка на това, най - ценното им, имаше хиляди приложения: от анестетизант в медицината, до съставка на изискани коктейли. Свободното пушене на крак в заведенията доведе нови клиенти. Наркоимперията бързо се стабилизира. 

Първите години след смъртта на el capo, всичко вървеше добре. Бедните, които бързо забогатяха с новата разменна монета, трудно можеха да се оплачат от новия си живот, но наследниците на Ескобар ставаха все по-параноични, все по-алчни за власт. В днешни времена в Южна Америка царува диктатурата на децата на Ескобар. На чело е Мария Алехандра Ескобар, позната още като Marì Sangrе, качила се на власт след изчезването на брат ѝ близнак - Карлос.


   *Тъй като целият континент е под диктатура, както мъжете така и жените могат да се развиват професионално само в няколко посоки:

- Военни. Започват на 15 годишна възраст и се изкачват по чин, но все пак не подценавайте значението и на военната медицина (особено с кокаин, като анестетизант). 

- Генерали. Хора с военен произход като на всеки от тях е дадена територия, която оглавяват и адресират бъдещите войници. Само 6 на брой.[/left]

- Ботаници и Производители. Джунглата от кока не расте сама, а и кокаинът не се извлича и продава сам. От малки продавачи, до големи компании - Индустрията е във вашите ръце.

- Бодрели/Нощни клубове и т.н. Освен като земята на Кокаина, Южна Америка се слави и с прекрасните европейски и азиатски девойки в своите бордели, за това каквото и да ви хрумне сте добре дошли.

- Повече информация за нужни позиции ТУК

   * Разбира се, героят ви може да бъде от която и да е раса, но тази фракция се е основала само 30 години след Хирошима и благодарение на Ескобар всички са се сдобили с тъй мечтаното богатсво, дори и цената за това беше вярата им в Господ. Може би тъкмо заради това, мнозина захвърлиха католическите си морални ценности и започнаха да гледат новодошлите като въшки и съвсем не е лесно "просто" да се вмъкнеш, освен ако не си сочно руско бонбонче за пилона на градския нощен клуб.